безчестил

Речник на българския език

1. безчестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчестил е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безчестил — мин. деят. св. прич. м. р.

безчестил е производна форма на безчестя (мин. деят. св. прич. м. р.).