безумствувало

Речник на българския език

1. безумствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безумствувало е производна форма на безумствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безумствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безумствувало е производна форма на безумствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. безумствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

безумствувало е производна форма на безумствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. безумствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

безумствувало е производна форма на безумствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).