безумствало е

Речник на българския език

1. безумствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безумствало е е производна форма на безумствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безумствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безумствало е е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. безумствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безумствало е е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).