безумствало

Речник на българския език

1. безумствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безумствало е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безумствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безумствало е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. безумствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

безумствало е производна форма на безумствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. безумствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

безумствало е производна форма на безумствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).