безумствали

Речник на българския език

1. безумствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

безумствали е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безумствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безумствали е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. безумствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

безумствали е производна форма на безумствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. безумствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

безумствали е производна форма на безумствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).