безумствала съм

Речник на българския език

1. безумствала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безумствала съм е производна форма на безумствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. безумствала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безумствала съм е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. безумствала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безумствала съм е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).