безумствала е

Речник на българския език

1. безумствала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безумствала е е производна форма на безумствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безумствала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безумствала е е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. безумствала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безумствала е е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).