безумствал

Речник на българския език

1. безумствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безумствал е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безумствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безумствал е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безумствал — мин. деят. св. прич. м. р.

безумствал е производна форма на безумствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. безумствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

безумствал е производна форма на безумствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).