безразсъдствувал съм

Речник на българския език

1. безразсъдствувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал съм е производна форма на безразсъдствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. безразсъдствувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал съм е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. безразсъдствувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал съм е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).