безразсъдствувал си

Речник на българския език

1. безразсъдствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал си е производна форма на безразсъдствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. безразсъдствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал си е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. безразсъдствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал си е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).