безразсъдствувал е

Речник на българския език

1. безразсъдствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал е е производна форма на безразсъдствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безразсъдствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал е е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безразсъдствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал е е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).