безразсъдствувало си

Речник на българския език

1. безразсъдствувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало си е производна форма на безразсъдствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. безразсъдствувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало си е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. безразсъдствувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало си е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).