безразсъдствувало

Речник на българския език

1. безразсъдствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безразсъдствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. безразсъдствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

безразсъдствувало е производна форма на безразсъдствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. безразсъдствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

безразсъдствувало е производна форма на безразсъдствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).