безразсъдствувала съм

Речник на българския език

1. безразсъдствувала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безразсъдствувала съм е производна форма на безразсъдствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. безразсъдствувала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безразсъдствувала съм е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. безразсъдствувала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безразсъдствувала съм е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).