безразсъдствувала

Речник на българския език

1. безразсъдствувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безразсъдствувала е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безразсъдствувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безразсъдствувала е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. безразсъдствувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

безразсъдствувала е производна форма на безразсъдствувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. безразсъдствувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

безразсъдствувала е производна форма на безразсъдствувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).