безпокояло съм

Речник на българския език

1. безпокояло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

безпокояло съм е производна форма на безпокоя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).