безпокоило

Речник на българския език

1. безпокоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безпокоило е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безпокоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

безпокоило е производна форма на безпокоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).