безпокоили

Речник на българския език

1. безпокоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безпокоили е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безпокоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

безпокоили е производна форма на безпокоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).