безпокоила съм

Речник на българския език

1. безпокоила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безпокоила съм е производна форма на безпокоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. безпокоила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

безпокоила съм е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).