безпокоила

Речник на българския език

1. безпокоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безпокоила е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безпокоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

безпокоила е производна форма на безпокоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).