бездействало е

Речник на българския език

1. бездействало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бездействало е е производна форма на бездействам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бездействало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бездействало е е производна форма на бездействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бездействало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бездействало е е производна форма на бездействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).