бездействал

Речник на българския език

1. бездействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бездействал е производна форма на бездействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бездействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бездействал е производна форма на бездействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бездействал — мин. деят. св. прич. м. р.

бездействал е производна форма на бездействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бездействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бездействал е производна форма на бездействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).