бедила

Речник на българския език

1. бедила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бедила е производна форма на бедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бедила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бедила е производна форма на бедя (мин. деят. св. прич. ж. р.).