бедил

Речник на българския език

1. бедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бедил е производна форма на бедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бедил — мин. деят. св. прич. м. р.

бедил е производна форма на бедя (мин. деят. св. прич. м. р.).