беатифицирало

Речник на българския език

1. беатифицирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беатифицирало е производна форма на беатифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. беатифицирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беатифицирало е производна форма на беатифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. беатифицирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

беатифицирало е производна форма на беатифицирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. беатифицирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

беатифицирало е производна форма на беатифицирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).