барабанил

Речник на българския език

1. барабанил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

барабанил е производна форма на барабаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. барабанил — мин. деят. св. прич. м. р.

барабанил е производна форма на барабаня (мин. деят. св. прич. м. р.).