банкрутирал

Речник на българския език

1. банкрутирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

банкрутирал е производна форма на банкрутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. банкрутирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

банкрутирал е производна форма на банкрутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. банкрутирал — мин. деят. св. прич. м. р.

банкрутирал е производна форма на банкрутирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. банкрутирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

банкрутирал е производна форма на банкрутирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).