байцувал

Речник на българския език

1. байцувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

байцувал е производна форма на байцувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. байцувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

байцувал е производна форма на байцувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. байцувал — мин. деят. св. прич. м. р.

байцувал е производна форма на байцувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. байцувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

байцувал е производна форма на байцувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).