базирахте

Речник на българския език

1. базирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

базирахте е производна форма на базирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. базирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

базирахте е производна форма на базирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).