бавил

Речник на българския език

1. бавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бавил е производна форма на бавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бавил — мин. деят. св. прич. м. р.

бавил е производна форма на бавя (мин. деят. св. прич. м. р.).