бабували

Речник на българския език

1. бабували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бабували е производна форма на бабувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бабували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бабували е производна форма на бабувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бабували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бабували е производна форма на бабувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бабували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бабували е производна форма на бабувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).