баберкувало

Речник на българския език

1. баберкувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

баберкувало е производна форма на баберкувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. баберкувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

баберкувало е производна форма на баберкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. баберкувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

баберкувало е производна форма на баберкувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. баберкувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

баберкувало е производна форма на баберкувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).