ахнела

Речник на българския език

1. ахнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ахнела е производна форма на ахна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ахнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ахнела е производна форма на ахна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).