ахнали

Речник на българския език

1. ахнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ахнали е производна форма на ахна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ахнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ахнали е производна форма на ахна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).