ахнала

Речник на българския език

1. ахнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ахнала е производна форма на ахна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ахнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ахнала е производна форма на ахна (мин. деят. св. прич. ж. р.).