ахал

Речник на българския език

1. ахал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ахал е производна форма на ахам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ахал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ахал е производна форма на ахам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ахал — мин. деят. св. прич. м. р.

ахал е производна форма на ахам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ахал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ахал е производна форма на ахам (мин. деят. несв. прич. м. р.).