афоресвал

Речник на българския език

1. афоресвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

афоресвал е производна форма на афоресвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. афоресвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

афоресвал е производна форма на афоресвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. афоресвал — мин. деят. св. прич. м. р.

афоресвал е производна форма на афоресвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. афоресвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

афоресвал е производна форма на афоресвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).