аутопсирал

Речник на българския език

1. аутопсирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

аутопсирал е производна форма на аутопсирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. аутопсирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

аутопсирал е производна форма на аутопсирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. аутопсирал — мин. деят. св. прич. м. р.

аутопсирал е производна форма на аутопсирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. аутопсирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

аутопсирал е производна форма на аутопсирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).