атрофирало

Речник на българския език

1. атрофирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

атрофирало е производна форма на атрофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. атрофирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

атрофирало е производна форма на атрофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. атрофирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

атрофирало е производна форма на атрофирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. атрофирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

атрофирало е производна форма на атрофирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).