атрофирала

Речник на българския език

1. атрофирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

атрофирала е производна форма на атрофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. атрофирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

атрофирала е производна форма на атрофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. атрофирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

атрофирала е производна форма на атрофирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. атрофирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

атрофирала е производна форма на атрофирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).