атомизирал

Речник на българския език

1. атомизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

атомизирал е производна форма на атомизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. атомизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

атомизирал е производна форма на атомизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. атомизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

атомизирал е производна форма на атомизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. атомизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

атомизирал е производна форма на атомизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).