атестирало

Речник на българския език

1. атестирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

атестирало е производна форма на атестирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. атестирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

атестирало е производна форма на атестирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. атестирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

атестирало е производна форма на атестирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. атестирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

атестирало е производна форма на атестирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).