атестирал

Речник на българския език

1. атестирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

атестирал е производна форма на атестирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. атестирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

атестирал е производна форма на атестирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. атестирал — мин. деят. св. прич. м. р.

атестирал е производна форма на атестирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. атестирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

атестирал е производна форма на атестирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).