аспирирало е

Речник на българския език

1. аспирирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аспирирало е е производна форма на аспирирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. аспирирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аспирирало е е производна форма на аспирирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. аспирирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аспирирало е е производна форма на аспирирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).