аспирирало

Речник на българския език

1. аспирирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аспирирало е производна форма на аспирирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. аспирирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аспирирало е производна форма на аспирирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. аспирирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

аспирирало е производна форма на аспирирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. аспирирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

аспирирало е производна форма на аспирирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).