асинхронизирало

Речник на българския език

1. асинхронизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

асинхронизирало е производна форма на асинхронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. асинхронизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

асинхронизирало е производна форма на асинхронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. асинхронизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

асинхронизирало е производна форма на асинхронизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. асинхронизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

асинхронизирало е производна форма на асинхронизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).