архаизирало

Речник на българския език

1. архаизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

архаизирало е производна форма на архаизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. архаизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

архаизирало е производна форма на архаизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. архаизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

архаизирало е производна форма на архаизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. архаизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

архаизирало е производна форма на архаизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).