артикулирало

Речник на българския език

1. артикулирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

артикулирало е производна форма на артикулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. артикулирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

артикулирало е производна форма на артикулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. артикулирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

артикулирало е производна форма на артикулирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. артикулирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

артикулирало е производна форма на артикулирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).