армираха

Речник на българския език

1. армираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

армираха е производна форма на армирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. армираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

армираха е производна форма на армирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).