армирал съм

Речник на българския език

1. армирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

армирал съм е производна форма на армирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. армирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

армирал съм е производна форма на армирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. армирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

армирал съм е производна форма на армирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).